Игри

Информация за страница Бов

       Планинският дял Мургаш е един от най-известните в западните покрайнини на Стара планина. Точно там е разположено едно българско село, наречено Бов. Макар вероятно някои потребители да не са го чували или да не са го посещавали никога, все пак е достатъчно известна едноименната жп гара. На нея далеч не всички влакове имат спиране и престой, но някои линии, като например София – Видин, минават от там. Гарван, Кобилица и Яворец са трите планински върха, между които се намира селото, а на север населеното място граничи с Лъкатник. То е известно с червената си вила, която се вижда високо горе на скалите, а скалите от своя страна привличат много любители на катеренето. Всъщност гарата се води друго село, но практически двете места са свързани, а още една от граничните му точки е друго село – Габровница. Десет на брой пещери са познати на територията на селото, като най-голяма от тях е Мечата дупка.

       Общата дължина на галериите на Мечата дупка достига до 564 метра, а за допълнително привличане на туристи жителите на Бов са си послужили с малка хитрост. Тя се състои в съчиняването на легенда, според която Сен дьо Бьоф е в основата на даването на наименование на селото. Това е известен френски рицар от Средновековието, който не по своя воля става васал на известния български цар Калоян. По време на своето властване става известен с това, че прави решителни крачки да доближи страната до католическата вяра. Унията с Рим е най-известният акт в тази насока, иначе също така е третият брат от семейството на Асен и Петър. Благодарение на тяхното въстание страната най-накрая се освобождава от византийско робство, в което попада през 1018-та година. Сен дьо Бьоф бива пленен от Калоян, а когато през 1206-та година умира император Балдуин Фландърски, за рицрят настъпват времена на благоденствие. На него официално му е позволено заедно с хора от своето обкръжение да се засели в землището на днешното село. Благодарение на сключените с местното население бракове, близо 1000 рицари от обкръжението му се приобщават към живота и обичаите на хората.

        По билото на връх Кобилица съществуват останки от стара римска крепост, което пак е свързано с историята на село Бов. В епохата на древността този район се слави като място, известно с наличието на много рудници. Дори патриархът на българската литература Иван Вазов при посещение на селото не остава равнодушен, а му посвещава пътеписа Разходка по Искъра. В думите на поета личи неговото преклонение, но най-вече кой стои зад създаването на прочутата легенда за името на населеното място. Иначе ако трябва да търсим началото на историята на мястото, това става някъде през Ранното Средновековие. А Вазов не спира да се чуди относно произхода на името и пита в пътеписа си – На какви странни обстоятелства дължеше това име? Каква историческа личност наумяваше то? В ума ми неволно нахлуха поетическите сенки и възпоминания за средновековни рицари. Всичко това ясно показва по-скоро красотата на легендата, отколкото нейната достоверност, то тя се налага успешно през годините.

eXTReMe Tracker